Некои претстави се доживуваат, некои се анализираат, а некои – едноставно, ве гледаат вас додека вие се обидувате да ги разберете. „Жиголо“ не е класична театарска приказна. Таа е огледало, сценска игра, експеримент со желбите, улогите и вистините што ги прифаќаме или ги одбиваме.
